"По закон ние сме тук да служим на публичния интерес, а аудиторията не иска по-нататъшна консолидация. Твърдим, че помагаме на новинарите, а фактически ограничаваме новинарството. Твърдим, че се ползваме от научни анализи - дори когато експертите ни казват, че задаваме грешни въпроси, събираме грешни данни и правим грешни заключения."

Майкъл Копс (Michael J. Copps)

Изказване във връзка с гласуваните в САЩ
правила за либерализиране на медийната собственост


"Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме факти."

Из "Етичен кодекс на българските медии"


"Да, бе ..."

Възглас от масовката

Photos © Rene Assmusen

   В средата на XVIII и началото на XIX век вестниците са отразявали гледната точка на своите издатели. Един от най-ерудираните журналисти на Америка Хорас Грили, започва да издава през 1841 година. вестник "Ню Йорк Трибюн", използвайки го като своеобразен амвон, от който е можел да проповядва своите възгледи. "Хералд" на Бенет изцяло е отразявал симпатиите на своя издател към идеите на демократите. Хенри Реймънд, който през 1851 година основава "Ню Йорк Дейли Таймс" ("New York Daily Times"), предшественик на "Ню Йорк Таймс" ("New York Times") е виден политически лидер на Републиканската партия. Големият брой на читателите е определял изключителната роля, която периодичните издания са имали в политическия живот на страната през този период.
   Някои представители на малцинствените групи бързо осъзнават каква сила може да бъде печатното слово. През 1831 година Уйлям Лойд Харисън започва да издава "Либератор" ("The Liberator"). Джон Русфърм и Самюъл Корниш са бащите на първият вестник за чернокожи "Фридомз Джърнъл" ("Freedom"s Journal"). През 1847 година Фредерик Дъглас последва техния пример и започва издаването на "Норт Стар" ("The North Star"). Според издателя вестникът е призован "... да води борба с робството във всички негови форми и проявления".
   С увеличаване на тиражите и нарастване броя на сътрудниците, периодичните издания все по-малко се възприемат като рупори на нечии възгледи. Настъпва ерата на информационните канали. Развитието на телеграфните агенции, които са предоставяли текуща информация на големите издания, провокира оттеглянето на личните оценки в публикуваните статии. Допълнителен тласък на този процес дава и тенденцията към все по-реалистични описания в художествената литература.
   Модата на преклонението пред фактите е свързано със станалите популярни след Гражданската война репортажи, написани в стила на "обърнатата пирамида". При него редица факти се преместват от хронологичната последователност и се поставят в началото на публикацията, като се оформя раздел "анотация". Повече от очевидно е, че подобен подход разрушава всички логически връзки. Журналистиката постепенно започва да се възприема като специфична професия, подчинена на собствени, професионални стандарти. Първата школа по журналистика е създадена през 1904 година към университета в Мисури. Американското общество на редакторите на вестници приема през 1923 година т.н. "канони на журналистиката", в които за първи път се среща фразата:

   "Новините трябва да бъдат освободени от лични мнения и пристрастни оценки под каквато и да било форма."

   Абсурдността на това изискване се състои във факта, че на практика липсва точна дефиниция на понятието "безпристрастност". Съвременната психология е категорична, че не може да съществува човешко изказване лишено от някаква форма на пристрастие. Що се отнася до съвършената обективност то тя е химера, тъй като всяко едно събитие може да бъде разглеждано от различен ъгъл, а всеки един проблем може да бъде породен от взаимоизключващи се причини.
   Призивите за "безпристрастност" и "обективност" съвсем не са попречили на Уйлям Уайт, закупил през 1895 година "Импориа Газет" ("Emporia Gazette"), да използва изданието като средство за въздействие на политическия живот в страната. Въпреки това в края на XIX-ти век периодичните издания налагат силни ограничения върху изказването на каквито и да било мнения, заменяйки ги с "редакционни статии".
 

* * *

  Още в зората на зараждащата се журналистика, вестниците отделят изключително внимание на престъпленията и техните извършители. Съобщения за насилие, кръвопролития и сексуални извращения могат да бъдат открити дори в древноримските acta, в баладите на бардовете от средновековието или в "Пъблик Океренси" (първият, американски вестник). Все пак в историята на американската журналистика има периоди, свързани с безмилостна, конкурентна борба за завоюване на читателската аудитория, когато сензацията е играла първостепенна роля. Ерата на евтините вестници от началото на 1830 година е показателна за това явление. Криминалните и скандални хроники са определяли тиражите. Заради слабостта на Джейм Гордън Бенет към убийствата и тиражирането на скандални новини "Хералд" се превръща в мишена на "морална война". Въпреки това той е най-продавания весник от онова време.
   Епохата на т.н. "нова журналистика", чиито най-ярък представител е Джозеф Пулицър, бележи началото на втория период в развитието на този процес. Собственикът на "Сейнт Луис Пост-Диспеч" ("St. Louis Post-Dispatch" - 1878 год.) и "Ню Йорк Уърлд" ("New York World" - 1883 год.) с изключителна настойчивост и постоянство формира екип от редактори, чиято задача е да подкрепят кампания в подкрепа на работниците, емигрантите и гражданите в неравностойно положение. Новото в неговите издания са специализираните спортни странници, както и тези, ориентирани към женската аудитория. Пулицър извежда "Правилото на трите S" (секс, скандал, сензация). Някои от заглавията в контролираните от него издания (като например "Любовниците на малката Лоти") едва ли биха могли да се приемат като проява на добрия вкус.
   Борбата за читатели се е водила с всички средства. Уйлям Рендолф Херст, поклонник на "таланта" на Пулицър, поема през 1887 година от своя баща управлението на "Сан Франциско Екзаминър" ("San Francisco Examiner"), а през 1895 година купува "Ню Йорк Джърнъл". В борбата за Ню Йорк Херст и Пулицър снижават цената на своите издания до един цент. Редакторите и репортерите на някое от изданията често са преминавали на работа в конкурентното примамвани от по-добро заплащане и по-щедри обещания. Странниците на вестниците изобилстват с насилие, скандали и клевети. Стига се до там, че както Пулицър така и Херст открито призовават американската общественост да поведе борба с ... Испания, заради контролът над Куба. През 1898 година след началото на испано-американската война на първа странница на вестниците, контролирани от Херст се появяват внушителни заглавия: "харесва ли ви войната "Джърнъл"?". Тиражите понякога са надхвърляли 1 милиона броя.
   В разгара на битката между Херст и Пулицер за придобиване на авторските права над комиксите за "Жълтото момче" ("Yellow Kid") се ражда нов термин, който се свързва и до днес с евтината сензация: "жълта преса". Този период остава в историята като ерата на "изследователската" журналистика. През 1889 година Пулицър изпраща Елизабет Кокрин, известна с псевдонима Нели Блайн, на околосветско пътешествие, за да провери дали може да се обиколи света за 80 дни. Джейм Гордон Бенет младши, наследил "Хералд" през 1872 година, изпраща Хенри Мортън Стенли в Африка за да открие Дейвид Ливингстън.
   И въпреки това истинската журналистика е успяла да се съхрани и развие. Военните репортажи на Стъвън Крейн и Ричард Хардинг (материалите им са публикувани в "Джърнъл" и "Уърлд"), а също така и принципите заложени от Адолф Окс, който през 1896 година купува "Ню Йорк Таймс" и до днес ни изпълват с уважение към интелекта и ерудицията на тези мъже.
   Друга новост от онова време е регулярното използване във вестниците на репортажни фотографии. Началото е дадено през далечната 1897 година.
   Журналистическите прийоми, наложени от Херст и Пулицър, са успешно използвани от Алфред Хамсуортър, който в началото на 1896 година започва да издава "Дейли Мейл" ("Daily Mail"). През 1903 година той създава първият мало-форматен вестник - таблоид "Дейли Мирър" ("Daily Mirror"). Терминът "таблоид" е взаимстван от фармацевтиката. Виждайки "Мирор" Джозеф Патерсон и Робърт Маккормик, собственици на "Чикаго трибюн" ("Chicago Tribune"), решават да въведат печелившия формат в САЩ. В резултат на тези им намерения през 1919 година в Ню Йорк се появява "Илюстратед Дейли Нюз" ("Illustrated Daily News"), чиято поява бележи третия етап в развитието на американската журналистика. Таблоидите като "Дейли Нюз", "Дейли График" ("Daily Graphic", притежание на Бернар Макфаден) и "Дейли Мирър" са удобни за четене в метрото. Както и преди странниците са запълнени с престъпления и скандални новини. През този период на пазара се появяват и други таблоиди - "Лос Анджелис Нюз" ("Los Angeles News"), "Филаделфия Дейли Нюз" ("Philadelphia Daily News"), "Детройт Дейли" ("Detroit Daily") и др.. Освен скандални може да споменем и някои доста сериозни издания като "Чикаго Таймс" ("Chicago Times"). През 1940 година тиража на "Ню Йорк Дейли Нюз ("New York Daily News") достига 2 милиона ...
 

РЕДАКЦИОННИ БЕЛЕЖКИ

   Пол Штайгер (Paul Steiger), който, ако вярваме на злите езици, би следвало да има някакво отношение към раздаването на наградите "Пулицър" (Pulitzer Prize Board) призовава да се обърне внимание на интернет журналистиката.
Не скриваме, че това сериозно ни разтревожи. Едва ли бихме се зарадвали, ако бъдем номинирани.
   Въпреки това предлагаме да се връчи награда на канадския вестник "National Post", който съвсем сериозно твърдеше, че правителството в Иран се готви да задължи представителите на религиозните малцинства в страната да носят отличителни знаци.
Но да не забравяме в кой век живеем. Електронните медии са достойни последователи на заветите на Пулицър. Борбата за по-висок рейтинг е като въздухът и водата за всяко живо същество (май не го е казал точно който трябва, но на кой ли му пука). В най-гледаното време се излъчват неизвестни подробности из живота на депресирана звезда, която няма и най-малка представа за преживяното от самата нея.

   А какво ще се излъчва, ако няма звезди?

   Най-вероятно неизвестни подробности от интимния живот на Мечо Пух. Дори да няма - ще бъдат открити. Важно е да се генерира интрига. Ако това не помогне, то незабавно се заемаме с разследваща журналистика. Като начало документална поредица под наслов: "Интервю с анонимен зоонекропедофил". Кръвта застива в жилите. Зрителите тръпнат. Всеки ежедневник отразява интервюто на първите си странници. Политическите сили се включват, защитавайки правото на индивида да тормози околните. Анонимни потребители във форумите опонират на правителството. Обществото е разделено. Църквата заклеймява лунната диета, като неканонична проява на пост. Това няма връзка с дебата, но повишава рейтингът.
   Разбира се, не всичко е толкова просто. Все пак печатните издания, телевизията и интернет порталите трябва да се издържат по някакъв начин. Ако рейтингът е висок - ще има рекламодатели. Ако има рекламодатели - ще има пари.
   Независимо от всичко една аудитория не може непрестанно да бъде манипулирана. Макар и трудно по-добре би било, ако се научим да използваме стремежа на хората към красота. Този стремеж трябва да бъде култивиран и съхраняван. Аудитория се формира. На пошлото и елементарното трябва да се противопоставят познание и доброта.
   Що се отнася до истината, то нека не се превръщаме в съдии без да ни е дадено това право.